Разтворена в проза и рима,
душата ми е тъй наранима,
не искам в очите ми да парят сълзи
и сърцето от обиди да ме боли...

Аз съм пеперуда и волно летя
над предразсъдъци и суета,
аз виждам само красиви неща,
и обичам с цялата си душа...

Все някой слънчев пролетен ден
пеперуда красива ще кацне до мен,
без да мисли от сърце и душа,
щастлива ще ми дари любовта...

Няма време да има и тъмнина,
вечно ще има светлина и цветя,
ще пием нектар и ще летим,
свободни, в безкрай нерушим...

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev,
Sofia, Bulgaria, 2000.02.23 06:25