От тишината ушите ми пищят
и усещам мириз на озон,
парещи очите ми сълзят,
устните ми издават стон...

Бавно от нищото се появява
бледо-светещо кълбо,
искри проблясват около него,
но застинало е на место.

Мрака неусетно се стопява
в бледо-виолетовата светлина,
взирам се, но не успявам
да видя сянката си по снега...

Безмълвно душата ми крещи
и искам от съня да се събудя,
но няма кой да ме спаси,
не иска никой да рискува...
 

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev,
Sofia, Bulgaria, 2001.01.26 18:21