Ти питаш се вече - дали заслужава,
и мериш дълго - 'за' и 'против',
като че ли любовта се продава,
и така ще ме направиш щастлив?!

Ти си пазиш страхливо душата,
да не изгори в ада заедно с мен,
да не повехнеш както цветята,
от парещите лъчи на знойния ден.

Искаш да си на сянка когато препича,
да се къпеш щастлива сутрин в росата,
с аромата си пчели да привличаш,
да те опрашват нежно с крилцата,
без в любов за това да се вричаш?!

Ти не искаш да бъдеш жена,
а да си най-красивото цвете,
да те даряват безспир с любовта
с предупреждение - 'Цветя не берете!'...

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev,
Sofia, Bulgaria, 2003.03.04 18:00