|
Няма рима,
няма проза,
всичко е
метаморфоза.
Днес удари
ме съчмата
и много
ме боли главата,
но и това
ще е до време,
докато Господ
си ме вземе...
На нищо се
не радвам вече,
защото някой
завидя и ме поднесе:
-Няма да
имаш туй дето му се радваш! -рече,
взе си шапката
и си замина,
и ме остави
да се мъча в тази рима.
Но какво
да правя с тази орисия,
щом не мога
друг път да открия.
Всичко виждам
аз и всичко искам,
даже къшче
корав хляб да открия,
най-ревностно
си го стискам.
Но и него
все някога изядам,
а пък Господ
нещо рядко дава.
Пих си сега
една вода студена,
и на това
се радвам,
щото може
утре и да нема.
И сега си
мисля, за какво да мисля?!
Обаче ме
боли главата,
но може
да е дето мисля,
а нямам
нищо във главата.
Е, нека тогава
помечтаем,
добре, нека
така да бъде,
всичко което
си мечтаем да се сбъдне.
Но аз май
няма вече за какво да си мечтая,
дори не
вярвам вече че ще ида в рая,
не вярвам
че ще срешна любовта голяма,
защото зная,
че всичко е измама.
Да излезем
тогава двама в парка,
да се разходим
и палнем по цигарка,
да си откъснем
по някое красиво цвете,
две за мен,
едно за теб, за да ти е леко...
Стефан....
SIK - Stefan
Ivanov Kovachev
2001.06.07
22:00 |