Бе що е туй що пишеш?
Нима си недоволен,
или си тежко болен, 
че това си мислиш?
Ще питаш ти,
ще отговарям аз,
свел очи,
останал без глас...

Че здрав ли е човек,
когато няма нищо?
Дори парчето хляб,
му се струва за излишно.
По-добре да си фотосинтезира,
и без друго няма, и не намира,
а здравето пари е днеска,
и който няма, ще е в треска...

Да, аз май голям съм песимист,
не бях такъв, а ето станах.
Това все пак е някаква промяна,
която песимизма ми превръща,
в една голяма празна къща.
Но казвам си - е, покрив над главта,
имаш под и под краката,
все друго е! Ами ако и това го няма?
Излюзията ще е още по-голяма...

Какво ли пък сега ще си помислиш?
Не можеш водата мътна да избистриш?!
Не зная, може и да си права.
Търся си другарче, което да прощава.
Защото грешник съм, и като всички други
имам колкото си искаш и кусури,
а всяка търси идеала,
- своя принц с парите - бала.
А аз какво съм? Някакъв самотник,
стар и беден нескопосник.
 

Стефан....
SIK - Stefan Ivanov Kovachev
2001.06.07 17:00