Какво му трябва на човека?!
Превърна
се страната
в един затвор бездушен, човека търси в тъмнината, в черупката си сгушен, но не намира светлината, и тъжно омърлушен, сам на себе си говори, защото никой не го слуша, -това е положението, сори... но му е дошло до гуша. Иде му в банята да влезе и да си пусне душа, но нишо не излезе, защото пак е суша... И човека дълго мисли, в чернилката опушен, политика ли да бистри, или с други да се сдуши, ако е в райската градина, как с пясък да я опуши?! И почна пясък да си внася, безразборно да го разнася, щото тъй решил е да бъде, ако няма кой, себе си да лъже... Но затъна в пясъчните дюни, и сега всеки месец ще е юни, през ноща ще е студено, а през деня горещо. Времето е победено, няма друго нещо, което да му пречи по пътя нечовешки, да намира туй което търси, не че му трябва нещо, от това се е оттърсил, стига да е по-зловещо. Какво му трябва на човека?! Една пустиня жешка, както е от памти века в историята ни човешка... Стефан....
|
||
|
||
![]() |
|