|
Не помня
дали ме е обичала истински жена,
помня
... само сънища и бленувани мечти,
нещо като
ореол някъде блести,
като слънцето,
без да го достигнеш ти,
защото
ще те изпепели.
И не поглеждаш
в него ти,
защото
ще те ослепи,
но искаш
да те топлят слънчеви лъчи,
и неразбиращ
не питаш докога,
защото
миг е вечността.
И светлината
мрака ще разпръсква,
огън леда
около тебе ще топи,
и няма
никакво значение,
дали са
сънища или бленувани мечти,
когато
няма измерения,
и нищо
душата ти не може раздели,
а любовта
е рай и твоето спасение...
~STIVKO~
STefan
IVanov KOvachev,
Sofia,
Bulgaria, 2000.02.13 04:50 |