|
Не зная
защо, и не питам,
само чувствам
и стихове пиша,
с вълшебство,
с любов те жадувам,
и в приказни
сънища те сънувам...
Сълзи в
очите ми парят,
огън и
страст ме изгарят,
и в приказни,
нежни мечти,
сърцето
ми по теб се топи...
Ръце треперещи
към тебе протягам,
да те
докосна, да те погаля,
с топлина
и любов да те обгърна,
докато
мечтата в реалност превърна...
Не зная
защо, и не питам,
мечти
и реалност преплитам,
любов
и страст ме изгарят,
и като
в рефрен се повтарят...
Ти си приказка,
ти си фея,
ти ми
даваш дъх да живея,
ти ми
даряваш всички мечти,
и любовта
у мен да гори...
Аз не питам,
и не зная защо,
но зная
със сигурност вече едно,
че те
обичам и те копнея,
и искам
душата си с твойта да слея...
~STIVKO~
STefan
IVanov KOvachev,
Sofia,
Bulgaria, 2000.02.13 19:31 |