Сега те има и те искам,
мечтана толкова години,
до сърцето си да те притискам,
щастието да не ме отмине...

Щастлив съм и не знам,
дали е сън или реалност жива,
макар че пак съм сам,
усещам те до мен щастлива.

Без думи казваш ми че ме обичаш,
без допир чувствам твойта топлина,
душата си за моята събличаш,
за да ги слеем завинаги в една.

Мълчиш, но сърцето ти говори,
колко обич събрана е за мен,
че в душата си съм те разтворил,
щастлив, невярващ, изумен.

Не зная вече кое е Рая,
дали това е нашата любов,
или не искам да призная,
че Любовта и Рая са едно...

Не, ние вече сме се открили,
и завръщаме се у дома,
в този Рай, в който сме се родили,
но непослушни напуснали го като деца...
 
 

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev,
Sofia, Bulgaria, 2000.02.22 22:04