Неусетно, без да искаш може би,
ми показа че няма реални мечти,
че с приказки само залъгват децата,
че всичко увяхва както цветята...

Както след огъня пепел остава,
любовта угасва и потъва в забрава,
и само спомени очертават следи,
че живяла е с нереални мечти...

Но през сълзите ми още блести,
един свят от копнеж и мечти,
една приказка за мойта принцеса,
и принца за нея любовта си понесъл...

Пребродил докрай всички земи,
понесъл в сърцето си свойте мечти,
в чудни сънища само сънувана,
търсеше свойта принцеса жадувана...

Но само мрак, студ, тишина,
разтваряше в свойта душа,
и топяха се копнеж и мечти,
изтичащи в горчиви сълзи...
 
 

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev,
Sofia, Bulgaria, 2000.02.21 06:28 & 18:22