Не, не лекува времето рани,
не съществуват и спомени стари,
живота като миг отминава,
но любовта вечна остава.

Бог любов с теб ми дари,
изпълни всичките ми мечти,
Рая пред мене откри,
искрящ от вълшебни лъчи.

Но аз избягах, аз се отказах
невярващ и не знаещ защо,
имах любов, а я предадох,
сякаш сън е било.

Имах възможности да избирам,
но където и да ходех бях сам,
търсех теб без да разбирам,
огорчен, че те нямаше там.

Надявах се в друга теб да открия,
надявах се да си върна любовта,
сълзите си не успявах да скрия
от болката, че те няма сега....

Любовта се ражда, но не умира,
тя живее в нашите сърца,
един единствен път я откриваш
и си остава единствена тя.

Любовта е душа в две тела,
ние с теб сме тази любов
и няма друга, тя е една,
затова те чакам, при мене ела...

~STIVKO~
STefan IVanov KOvachev,
Sofia, Bulgaria, 2001.02.21 20:34