Ти, кафе направи! И ще видя тогава
знаците тайни  на твойта съдба.
Не, само гадая – съдбата на всеки човек
в утайката черна съзирам!

Ето виж! Туй, знак е за севда  -
чиста, скрита и непокорна.
Всеки ден ти надежда ще чакаш.
Твойта Надежда – виждам я аз.

Е, не познах ли момче?!
Знам, кафето често подвежда –
Всеки друг, но никога мен!
Твоят поглед е плах и смутен!?

Мое влюбено, малко момче,
тоя грях ти прости ми.
В чашата празна това не видях.
По очите смутени всичко разбрах!
 
 
 

N. L.
Ruse, Bulgaria, 2000.02.21