До вчера,  затворена в моя си свят
спокойно си пушех цигарата.
Минаваха дните, нощи се нижеха…
Не бързах за никъде !

Забравила бях за себе си
Отдадена все на другите.

А днес,  един непознат
ме накара да пуша нервно цигарата!
Любовта му, ненадейно изскочила
от екрана на моя компютър ,
подгони дните ми,
обърка ми нощите !

Задъхана, бързах към нищото.

Годините ми хукнаха назад,
Когато бях младо момиче –
Доверчиво, невинно и влюбено.

Забравила бях как да обичам
Но той ми напомни
И върна момичето в мен – почти същото –
доверчиво и влюбено !
 

N. L.
Ruse, Bulgaria, 2000.02.21