Аз съм бордовия инженер, пилот и навигатор на между-пространствен космически кораб. Колегите ми спят. Дай им само да спят. Една година полет, а се набутаха в био-камерите. Да не би много да остареят. Аз пък, нали съм си нощна птица и не могат да ме отлепят от компютрите, останах. Трябва да преведа кораба през 8 пространства и 42 измерения. Всичко е програмирано с безкрайна точност и сме на автопилот, но усещах че нещо невероятно ще се случи и не исках да го пропускам…
Като влизах в хипер-пространството от 6-тото пространство, хипер-щита на кораба лумна във виолетови пламъци…
Всички датчици бяха като полудели, а пространствената карта показваше че съм напуснал благополучно 6-тото пространство и се намирам в хипер-пространството. Да, както е по програма, само че… това трябваше да стане в 37-мо измерение…
А всичко е изчислявано така, че да не влияем по никакъв начин на пространствата и измеренията, да не ги изкривяваме с хипер-излъчвателя на кораба. Беше настроен на суб-макро-космически вълнов обхват. Така че пространствата и измеренията през които ще минем, да бъдат като отвори на голямо сито и в различни плоскости.
В момента обаче се пресичаха две плоскости под ъгъл от 82 градуса една спрямо друга, а пресечната им линия лежеше на 99 градуса северно от курса на кораба…
Мигновено трябваше да емулирам кух елипсовиден вълновод, с малко сечение - равно на отворите на едната плоскост, и голямо сечение - равно на отворите на другата плоскост, като внеса корекция на грешката от ъгъла на пресичането им и курса на кораба спрямо пресечната линия.
В последния миг от мига успях…
Спин на кораба - в границите, вълново излъчване - според последните корекции, виолетовите пламъци около щита на кораба стихваха…
И нещо като че ли не беше на ред… Разбира се че не е…
Сигурно за това съм на тази мисия. Винаги ме пращат на мисии със съмнителен предсказуем резултат за успех… Все да ги измъквам… Щото все някой ще си е оставил ръцете, пък той видите ли, няма да остави нещата на произвола на съдбата… Да, няма, само че сега вместо напускайки хипер-пространството да влизам в следващото 7-мо пространство и в следващото 38-мо измерение…
Обливаше ме студена пот. Сигурно поне 1-на дробна част от мига не проумявах…
Бяхме в 12-то пространство и в 3-то измерение…
Една малка галактика в края на кълбовидна разширяваща се вселена. На курса на кораба светеше ослепително светлосиня точка - третата планета на слънце джудже…
Бордовия часовник показваше местно време на планетата,
2000 година, 2-ри месец, 14-ти ден, 17-ти час и 41-ва минута…
До сблъсъка оставаха 13 дробни части от мига, бях настръхнал…
***
… Събуди
ме гонга за New e-mail (нова електронна поща). Погледнах часа, беше 17:41,
а датата - 14-ти февруари 2000-та година… Нищо не помнех…
В главата ми жужаха видения,
спомени…
2000.02.25
05:49, София, България,
СТИВКО
- СТефан ИВанов КОвачев
|
|
 [
<<
] [ Prostranstva ] [ sik-love
] [ For
My Love 2 ] [ >>
]
If you have comments or suggestions concerning this page, contact mailto: stivko@hotmail.com This site has been visited Copyright © 1997 - 2004 STIVKO, Inc. All rights reserved. |