2000 година, 2-ри месец, 14-ти ден, 17-ти час и 41-ва минута…
До сблъсъка оставаха 13 дробни части от мига, бях настръхнал…
***
… Само
13 дробни части от мига… Мислех трескаво… Ръцете ми горяха. Машинално включих
подготовката на спасителната капсула-совалка. Пространствената карта показваше
че на третата планета, по курса на кораба, точката на сблъсъка е близо
до град, където се пресичаха 7-мо, 12-то, 24-то, 33-то и 42-ро измерение.
Имаше великолепен космодрум с база за зареждане с лъчиста енергия. Проблема
беше, че не съществуваше в 3-то измерение. Според вече извлечената лингвистична
информация от информационните системи на планетата, около Сатурн, имаше
пръстени от астероиди. Беше подходящо място за консервиране на кораба (6
дробни части от мига), докато някой ден се върнем на него, готови за преминаване
в едно от по-горе цитираните измерения. Тогава ще заредим, и или ще се
върнем, или ще продължим към крайната цел на мисията. Значи за 5 дробни
части от мига трябваше да прехвърля екипажа от биокамерите в спасителната
совалка (Междувременно задействах програма с нанесени корекции към квантовия
генератор за излъчване на максимална енергия от кораба, за неутрализиране
на скоростта и влизане в орбита на един от пръстените на Сатурн, в точка
невидима за третата планета. Не знам защо я наричаха Земя?). Това би довело
до абсолютна смърт - не само пространствена, на целия екипаж. Да, но ние
по това време ще сме вече в совалката, (най-късно 1 дробна част от мига,
преди излъчването на кораба) на безопасно разстояние. До тука, като че
ли всичко е наред нали? Да, ама НЕ!!! Ние сме същества от 1-во пространство,
52-ро измерение. Не можем да съществуваме реално в това 12-то пространство
и в 3-то измерение. Сега да, докато сме под щита на кораба…
Докато
подготвях всичко и трескаво търсех изход, минаха 3 дробни части от мига.
Оставаха 2 до безопасно напускане на кораба, но вече ще сме под влиянието
на 3-тото измерение. Бях изчислил точката на приповърхностяване (на планетата
го наричаха приземяване, големи шегаджии). Това бе абсолютно безлюдно място
на много висок хълм в центъра на който имаше вертикален отвор дълбок 180
метра, техни, на земляните, мерни единици, на 15 километра от град който
се наричаше Търново, а да, че и Велико, (Дали пък във всичко това няма
наистина нещо велико?) до село Хотница.
Космодрума
пък беше на няколко километра от друг град, София, до някакво село Царичане.
Така
совалката съхраняваща нашите телесни субстанции, ще остане незабелязана.
Все пак е добре да се вземат всички предохранителни мерки. Нещо искате
да попитате?
(Това
е до комисията проучваща изпълнението на мисията.)
Ние
сме 13 членен екипаж, 7 мъже и 6 жени. В последния миг преди излитането
на кораба, видях списъка на екипажа. Такава е процедурата. До пристигане
на местоназначението (крайната точка на програмирания курс), трябваше да
съм проучил всеки и да разпределя задачите. До тогава никакви срещи, никакви
контакти! Обаче нали съм малко любопитко, мярнах едно име - Надя (по лингвистичен
превод на земляните). Даже преди да се набутат по био-камерите, разменихме
на няколко пъти съобщения. Мисля че сме влюбени.
Все нещо
обаче изневиделица ще ми се случи. Сега горките колеги въобще не подозират
какво ги очаква. И какво? Пак аз трябва да се оправям.
Е,
през това време докато въвеждам информацията, 0,000012 дробни части от
мига, докосвайки с дясната си длан сферичния кристал на бордовия дневник,
бях пуснал програмата за транслиране и, и, и Превъплъщение. Нямаше никакъв
друг избор. Никакъв.
След
напускането на кораба, за оставащите 8 дробни части от мига, енергиите
ни щяха да се транслират и съзнанието ни да се превъплъти в земни жители.
От
там на татък, всичко зависеше от нас. Ще се намерим ли един ден, ще се
съберем ли проумели в какво положение се намираме и ще намерим ли изхода.
Неща
които още никой не знаеше.
Оставаше
една дробна част, до напускането на кораба. Всички програми на совалката
бяха стартирани. Вече влизах в консерватора, след като бях преместил в
него и спящите си, нищо не подозиращи колеги.
0,3
дробни части до… унася ме… С какво ме приспива този консерватор? Поне да
сънувам нещо… Последното което помня е … Надя… Така и не разбрах защо я
обичам?!?! Нито се видяхме, нито се чухме. Не че това има значение за нас.
Всичко е енергия… И знам, че ще слеем нашите… Усмихвам се и …
***
… Събуди ме
гонга за New e-mail (нова електронна поща). Погледнах часа, беше 17:41,
а датата - 14-ти февруари 2000-та година… Нищо не помнех… В главата ми
жужаха видения, спомени…
Примъкнах
се до компютъра и прочетох този текст от e-mail:
From: Nadejda
Date: 14
Fevruari 2000 g. 17:41
To: STIVKO@ROCKETMAIL.COM
<stivko@rocketmail.com>
Subject: samo
za ochite, shte ti pisha sled malko
................................................................................................................
Хм, може би защото и писах, че не сме се виждали и чували...
Защо,
защо така се вълнувам,
че
сърцето ми лудо тупти,
и така
учестено аз дишам,
а тялото
ми в треска гори?!
Само когато се влюбвам изпитвам това. Да, но… Та аз съм болен още. Този грип ме побърка. Познавам тази жена само от нета от 09.02.2000 г., а в същото време като че ли я познавам отдавна… Оххх, не само това, но и я обичам… Не проумявам нищо…
2000.02.25 08:49, София,
България,
СТИВКО - СТефан ИВанов КОвачев
|
|
 [
<<
] [ Prostranstva ] [ sik-love
] [ For
My Love 2 ] [ >>
]
If you have comments or suggestions concerning this page, contact mailto: stivko@hotmail.com This site has been visited Copyright © 1997 - 2004 STIVKO, Inc. All rights reserved. |